Утро е, тихо и спокойно септемврийско утро. Станал съм рано и приповдигнатото ми настроение ме кара да бързам със сутрешните си задължения. Предстои ми дълъг изпълнен с динамика и емоции ден. Днес за първи път ще се опитам да покоря може би най-големия връх в живота си, а именно да се изкача до планинската хижа „Мазалат” разположена високо в живописната местност наречена „Централен Балкан”. Маршрута не е от най-леките и това ме кара да се отнеса с подобаваща отговорност към подготовката. Трескаво закопчавам последното копче на анурака,  поглеждам през открехнатата врата на спалнята спящия ми две годишен син и усещам как сърцето ми бие учестено. Защо ли? – питам се аз и немога да си отговоря. Присядам тихо до леглото и го наблюдавам. Взирам се и в полумрака и  различавам малкото отпуснато телце. Ръцете му са вдигнати блажено нагоре покрай главата, босото му краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието му, неповторимото детско ухание каращо ме да изтръпвам от удоволствие. Виждам закачлива усмивка на личицето му,  за миг замирам, слагам главата си до неговата и в полусън опитвам да надникна в мислите му. Колко безгрижен е неговият свят, къде ли е той сега, за какво мисли, на какво се радва. Уви, нищо не мога да постигна и за това решавам да тръгна.

Предизвикателството да се пребориш с планината ме кара да се чувствам някак си неестествено. Внимателно отварям входната врата и се изненадвам, племенникът ми Калоян е седнал на стълбите и с широка усмивка на лицето шепне:

-Хайде бе чиче, много спиш, ще закъснеем - не спал и той сиромаха от вълнение, че нали не всеки ден се ходи в планината. Завързвам набързо обувките и слизаме тичешком по стълбите  и с някаква тъга установявам: та то няма никой в тази ранна утрин. Градът е като опустял, събота е и всички спят в този ранен час, все пак е шест и половина сутринта . Забързани се отправяме към мястото на срещата с останалите туристи, но не изминал и няколко метра чувам бодрият глас на чичо Лазар:

-Добро утро,накъде така юнаци, чакайте да се водим.

Обръщаме се и какво да видим, цяла група с раници и спортни екипи, че и знамена носят, а то какво било: Жоро и Виктория /мой съседи/, че взели и гостенка от Русия с тях –майката на Галя е пристигнала само преди няколко дни в България, но като разбрала къде ще се ходи и казала – „Без мене не тръгвате, аз за тоя Балкан само съм слушала, искам и да го видя, стига само сте ми се хвалили колко красив бил”.

-Хайде вземай знамето юнак, че си най-малък в групата и да  тръгваме, засмяно вика чичо Лазар на Коки. Апропо, искам да спомена, че  чичо Лазар Христов е секретарят на туристическото дружество „Росица-Мазалат” и е наш съсед, който успешно успя да ни агитира да предприемем този вълнуващ поход и искам от името на всички севлиевски туристи и най-вече на тези от махалата, да му благодаря за всичко което прави за туризма в града.

продължава>>>

история  | идеята  |  за нас   |   контакти  |  мнения |

„Тази хижа -Мазалат",
бе грижа на целия град!
Първо, преди да се построи,
важно бе да се реши
де ще бъде построена,
по какъв модел ще е скроена.
А след тези уточнения,
почват дълги приключения.
За да почне хижата да се строи,
трябва да се съберат пари,
за строеж, прозорци и врати.
И решава нашата управа
от вечеринки, томбола, забава
и за да има повече пари,
някои заложиха къщите дори.
Две години тежък труд,
хижата е вече тук!
Спретната, красива и скроена,
кат' за сватба пременена.
Идват гости от града, селата -
удрят се с ръце в челата:
„О-о. няма хора никакъв майтап,
чудна стана хижа „Мазалат1"!"
Всички са доволни и щастливи:
„Имаме подслон във дни мъгливи!
И на тоз планински склон,
тя за нас е втори дом".
Мойта благодарност първо е към тия,
що строиха тая гиздосия.
Те не жалеха ни сили, ни имот
хижата бе техен плод!
Няма да пестя суперлативи
и към днешните стопани работливи-
винаги са весели, сърдечни,
а във работата- безупречни!
Вярвам, ще се съгласите в мен,
хижата се подмладява ден след ден!
И за нея грижи се добре
ДКВ „Транс Инжинеринг" ЕООД.
Най-сърдечен комплимент
към господин Коце Станков-президент.
Днес е славен юбилеен ден!
Поздрав от мен към всички вас,
да дочакате 100-годишен Юбилей!
Ако някой тука съм пропуснал,
или грешка съм допуснал,
нека в следващия юбилей,
някой други тази хижа да възпей!

Лазар Христов