Един ден до Мазалат

Представяме ви едно пътуване от Севлиево до хижа Мазалат, по случай 70 години от нейното построяване. На 3 септември 2005г. група ентусиазирани туристи и любители на природата проведоха юбилеен поход до хижа "Мазалат" и обратно.

Община Севлиево осигури безплатно два автобуса за желаещите които бяха около 70 души на брой. Ще се опитаме с няколко думи и снимки да проследим цялото пътуване и ще се радваме ако успеем да Ви направим съпричастни с нашите емоции и преживявания. Безкрайна ще бъде радостта ни ако при следващия поход ви видим в нашите редици.

Очакваме Ви!!!

По предварителна заявка, ще бъдем около 65-70 съмишленици, но знае ли човек, колко хора обичат планината и туризма, може да бъдат и повече. Наближаваме центъра и чуваме весела глъч, бре да му се невиди, викам си аз, изпреварили са ни вече, а аз си мислех че ще сме първи.

Искаше ми се да дойда най-рано от всички и да заснимам с апаратчето си всеки който идва, за да мога след това да пресъздам по някакъв начин самият поход от самото начало като следвам хронологията, но уви вече са ме изпреварили. Не е беда все пак тук са само няколко ентусиазирани туристи които явно са с доста по голям стаж от мене защото виждам че се познават и вече за завързали разговор помежду си.

-Добро утро!- казвам с бодър глас, закъсняхме ли?

-Добрутро – отговарят повечето като в хор:- И да знаеш че горе в планината с е поздравява с „Аиларипии” казва с усмивка едно усмихнато девойче което не познавам. Я ни щтракни с г-н Христов, да се имаме за спомен от похода.

Веднага се съгласявам и с охота вадя апарат от калъфа. Щтрак и първият кадър увековечаващ макар и рехавата все още група туристи е факт.

Изпълва ме някаква вътрешна гордост от това, че съм и аз част от тях туристите, приели ме в техните редици по бързата процедура и без никакви скрупули. Така се те „планинарите”- за тях всеки е като брат и винаги добре дошъл.

Не минава много време и зад ъгъла отново се показва сънена глава, пристига поредния планинец и веднага грейва с усмивка при присъединяването към нарастващата вече група.

продължава>>>

„Тази хижа -Мазалат",
бе грижа на целия град!
Първо, преди да се построи,
важно бе да се реши
де ще бъде построена,
по какъв модел ще е скроена.
А след тези уточнения,
почват дълги приключения.
За да почне хижата да се строи,
трябва да се съберат пари,
за строеж, прозорци и врати.
И решава нашата управа
от вечеринки, томбола, забава
и за да има повече пари,
някои заложиха къщите дори.
Две години тежък труд,
хижата е вече тук!
Спретната, красива и скроена,
кат' за сватба пременена.
Идват гости от града, селата -
удрят се с ръце в челата:
„О-о. няма хора никакъв майтап,
чудна стана хижа „Мазалат1"!"
Всички са доволни и щастливи:
„Имаме подслон във дни мъгливи!
И на тоз планински склон,
тя за нас е втори дом".
Мойта благодарност първо е към тия,
що строиха тая гиздосия.
Те не жалеха ни сили, ни имот
хижата бе техен плод!
Няма да пестя суперлативи
и към днешните стопани работливи-
винаги са весели, сърдечни,
а във работата- безупречни!
Вярвам, ще се съгласите в мен,
хижата се подмладява ден след ден!
И за нея грижи се добре
ДКВ „Транс Инжинеринг" ЕООД.
Най-сърдечен комплимент
към господин Коце Станков-президент.
Днес е славен юбилеен ден!
Поздрав от мен към всички вас,
да дочакате 100-годишен Юбилей!
Ако някой тука съм пропуснал,
или грешка съм допуснал,
нека в следващия юбилей,
някой други тази хижа да възпей!

Лазар Христов

Zarabov Web Studio 2005