Представяме ви едно пътуване от Севлиево до хижа Мазалат,
по случай 70 години от нейното построяване. На 3 септември
2005г. група ентусиазирани туристи и любители на природата
проведоха юбилеен поход до хижа "Мазалат" и обратно.
Община Севлиево осигури безплатно два автобуса за
желаещите които бяха около 70 души на брой. Ще се опитаме с
няколко думи и снимки да проследим цялото пътуване и ще се
радваме ако успеем да Ви направим съпричастни с нашите
емоции и преживявания. Безкрайна ще бъде радостта ни ако при
следващия поход ви видим в нашите редици.
Очакваме Ви!!!
Всичко
започна така...
Утро е,
тихо и спокойно септемврийско утро. Станал съм рано и
приповдигнатото ми настроение ме кара да бързам със
сутрешните си задължения. Предстои ми дълъг изпълнен с
динамика и емоции ден. Днес за първи път ще се опитам да
покоря може би най-големия връх в живота си, а именно да се изкача до
планинската хижа „Мазалат” разположена високо в живописната
местност наречена „Централен Балкан”. Маршрута не е от
най-леките и това ме кара да се отнеса с подобаваща
отговорност към подготовката. Трескаво закопчавам последното
копче на анурака, поглеждам през открехнатата врата на
спалнята спящия ми две годишен син и усещам как сърцето ми
бие учестено. Защо ли? – питам се аз и немога да си
отговоря. Присядам тихо до леглото и го наблюдавам. Взирам
се и в полумрака и различавам малкото отпуснато телце.
Ръцете му са вдигнати блажено нагоре покрай главата, босото
му краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието му,
неповторимото детско ухание каращо ме да изтръпвам от
удоволствие. Виждам закачлива усмивка на личицето му, за
миг замирам, слагам главата си до неговата и в полусън
опитвам да надникна в мислите му. Колко безгрижен е неговият
свят, къде ли е той сега, за какво мисли, на какво се радва.
Уви, нищо не мога да постигна и за това решавам да тръгна.
Предизвикателството да се пребориш с планината ме кара
да се чувствам някак си неестествено. Внимателно отварям
входната врата и се изненадвам, племенникът ми Калоян е
седнал на стълбите и с широка усмивка на лицето шепне:
-Хайде
бе чиче, много спиш, ще закъснеем - не спал и той
сиромаха от вълнение, че нали не всеки ден се ходи в
планината. Завързвам набързо обувките и слизаме тичешком
по стълбите и с някаква тъга установявам: та то няма
никой в тази ранна утрин. Градът е като опустял, събота
е и всички спят в този ранен час, все пак е шест и
половина сутринта . Забързани се отправяме към мястото
на срещата с останалите туристи, но не изминал и няколко
метра чувам бодрият глас на чичо Лазар:
-Добро
утро,накъде така юнаци, чакайте да се водим.
Обръщаме се и какво да видим, цяла група с раници и
спортни екипи, че и знамена носят, а то какво било: Жоро
и Виктория /мой съседи/, че взели и гостенка от Русия с
тях –майката на Галя е пристигнала само преди няколко
дни в България, но като разбрала къде ще се ходи и
казала – „Без мене не тръгвате, аз за тоя Балкан само
съм слушала, искам и да го видя, стига само сте ми се
хвалили колко красив бил”.
-Хайде
вземай знамето юнак, че си най-малък в групата и да
тръгваме, засмяно вика чичо Лазар на Коки. Апропо, искам
да спомена, че чичо Лазар Христов е секретарят на
туристическото дружество „Росица-Мазалат” и е наш съсед,
който успешно успя да ни агитира да предприемем този
вълнуващ поход и искам от името на всички севлиевски
туристи и най-вече на тези от махалата, да му благодаря
за всичко което прави за туризма в града.
„Тази хижа
-Мазалат",
бе грижа на целия град!
Първо, преди да се построи,
важно бе да се реши
де ще бъде построена,
по какъв модел ще е скроена.
А след тези уточнения,
почват дълги приключения.
За да почне хижата да се строи,
трябва да се съберат пари,
за строеж, прозорци и врати.
И решава нашата управа
от вечеринки, томбола, забава
и за да има повече пари,
някои заложиха къщите дори.
Две години тежък труд,
хижата е вече тук!
Спретната, красива и скроена,
кат' за сватба пременена.
Идват гости от града, селата -
удрят се с ръце в челата:
„О-о. няма хора никакъв майтап,
чудна стана хижа „Мазалат1"!"
Всички са доволни и щастливи:
„Имаме подслон във дни мъгливи!
И на тоз планински склон,
тя за нас е втори дом".
Мойта благодарност първо е към тия,
що строиха тая гиздосия.
Те не жалеха ни сили, ни имот
хижата бе техен плод!
Няма да пестя суперлативи
и към днешните стопани работливи-
винаги са весели, сърдечни,
а във работата- безупречни!
Вярвам, ще се съгласите в мен,
хижата се подмладява ден след ден!
И за нея грижи се добре
ДКВ „Транс Инжинеринг" ЕООД.
Най-сърдечен комплимент
към господин Коце Станков-президент.
Днес е славен юбилеен ден!
Поздрав от мен към всички вас,
да дочакате 100-годишен Юбилей!
Ако някой тука съм пропуснал,
или грешка съм допуснал,
нека в следващия юбилей,
някой други тази хижа да възпей!
Лазар
Христов
Посвещава на
70годишнината от построяването на хижа "Мазалат" 1935-2005г.