Най-голямо впечатление ми направиха двама господина, изпечени от слънцето и с полунабола прошарена брада, облечени в дрехи на планински спасители прегърнали  в скута си по една китара.

 Тези хора направо ме впечатлиха с уменията си да свирят и пеят, а всички от групата им пригласяха все едно, че бяха един голям оркестър.

Видео картина

Песните бяха изключително веселяшки, а атмосферата се допълваше от димящият огън в средата на компанията.

За първи път завидях макар и благородно на тия хора. Та те чувстваха живота някак си истински, пееха веселяха се, прегръщаха се, майтапеха се. Незнам дали в реалния живот се виждат често и дали там са приятели, но тук горе в планината ги свързва някаква магнетична сила, която ме накара да се замисля, колко малко е нужно на един човек да бъде щастлив, а те наистина бяха.

Виждаш неколцина закоравели и изпечени от живота вече улегнали мъже, да пекат сами наденица на огън запален от самите тях в дебрите на една гора, да режат домата направо на дървената маса, да го солят и ядат с пръсти, да не се притесняват че пият от една чаша и да делят къшея хляб с най-близкия до него.

Това са истинските приятели, събрали се от различни краища на страната и дошли тук горе в планината, макар и за кратко да се почувстват истински хора. Никога няма да забравя тези лица, усмихнати, сияещи, носещи радост и веселие. В очите им виждах, че надали има по стойностно нещо от това да са тук заедно. Това е техният дом-планината.