Един ден до Мазалат

Представяме ви едно пътуване от Севлиево до хижа Мазалат, по случай 70 години от нейното построяване. На 3 септември 2005г. група ентусиазирани туристи и любители на природата проведоха юбилеен поход до хижа "Мазалат" и обратно.

Община Севлиево осигури безплатно два автобуса за желаещите които бяха около 70 души на брой. Ще се опитаме с няколко думи и снимки да проследим цялото пътуване и ще се радваме ако успеем да Ви направим съпричастни с нашите емоции и преживявания. Безкрайна ще бъде радостта ни ако при следващия поход ви видим в нашите редици.

Очакваме Ви!!!

Пред нас започват да се редят селата, Драгановци, Драгиевци, Враниловци, все села разположени покрай главния път свързващ Севлиево с Габрово, но всяко скътало в себе си нещо уникално. На места подминаваме няколко каручки пълни със сено, явно стопаните им са станали рано за да приберат реколтата докато не се е показало слънцето. Съжалявам, че немога да снимам от автобуса защото кадрите които виждам са сами по себе си уникални, но си обещавам в най-скоро време да прескоча до тук и да се нащтракам на воля. В ляво от нас величествено е извисила снага „Витата стена”-един естествен монумент показващ могъществото и фантазията на природата.

Дълга няколко километра, тази каменна скала поразява със своите съвършени форми. Тук природата е дала фантазия на въображението си и е изваяла красиви фигури в скалната маса. Покрита от гъста тревиста маса, тя съчетава величието на камъка с мекотата на горския мъх, и дава топлината на горския масив. Отминаваме я прехласнати от това което тя представлява и весело си говорим, че тя поне ни е близко и винаги можем да си спретнем едно организирано посещение до там някой уикенд.

Навлизаме в Габрово, вече напълно се е разсъмнало. Минаваме покрай голямата бяла статуя на „Жена на кон”, поставена все едно да пази града от влизане на лоши хора.

На един дъх прекосяваме града на „Рачо Ковача” и тръгваме по тесният планиснки път водещ към местността „Узана”. От ляво и от дясно започват да се мяркат дебели дървета, който навяват спомени за миналото. Някой е отворил прозорец и в автобуса се усеща вече свежият планинки въздух., влиза и приятен лек хлад.

продължава>>>

„Тази хижа -Мазалат",
бе грижа на целия град!
Първо, преди да се построи,
важно бе да се реши
де ще бъде построена,
по какъв модел ще е скроена.
А след тези уточнения,
почват дълги приключения.
За да почне хижата да се строи,
трябва да се съберат пари,
за строеж, прозорци и врати.
И решава нашата управа
от вечеринки, томбола, забава
и за да има повече пари,
някои заложиха къщите дори.
Две години тежък труд,
хижата е вече тук!
Спретната, красива и скроена,
кат' за сватба пременена.
Идват гости от града, селата -
удрят се с ръце в челата:
„О-о. няма хора никакъв майтап,
чудна стана хижа „Мазалат1"!"
Всички са доволни и щастливи:
„Имаме подслон във дни мъгливи!
И на тоз планински склон,
тя за нас е втори дом".
Мойта благодарност първо е към тия,
що строиха тая гиздосия.
Те не жалеха ни сили, ни имот
хижата бе техен плод!
Няма да пестя суперлативи
и към днешните стопани работливи-
винаги са весели, сърдечни,
а във работата- безупречни!
Вярвам, ще се съгласите в мен,
хижата се подмладява ден след ден!
И за нея грижи се добре
ДКВ „Транс Инжинеринг" ЕООД.
Най-сърдечен комплимент
към господин Коце Станков-президент.
Днес е славен юбилеен ден!
Поздрав от мен към всички вас,
да дочакате 100-годишен Юбилей!
Ако някой тука съм пропуснал,
или грешка съм допуснал,
нека в следващия юбилей,
някой други тази хижа да възпей!

Лазар Христов

Zarabov Web Studio 2005