След малко от прозореца виждам че ръководителя на групата заедно с представителя на общината г-жа Ценка Йонкова да говорят трескаво по телефона и загрижени обикалят около останалата отвън група.

Не мина много време и зад нас спря още един автобус с което усмивката на лицата на „пишман туристите”се върна.

Качиха се и те и в 7.45  автобусите  бавно потеглиха и всички в един глас възкликват „Еееее”. В мен остава едно носталгично чувство, може би дължащо се на това че от ученическите си години не съм се возил на автобус, все едно че заминавам на далеко и никога няма да се върна в родния град, но  в същото време настроението ми е повече от приповдигнато. Както се казва адреналина се е покачил до горната граница, предчувствайки емоциите които ме очакват.

 Вече сме извън града, пътуваме в посока Габрово. От там ще се качим до местността „Узана” и по точно до хижа „Партизанска песен” с автобуса и после започва нашият същински планински поход.  Никога не съм предполагал колко приятна може да бъде обстановката в един автобус пълен с хора от различна възраст, но обединени от една обща идея – туризма. Хубаво ми е на душата като сетя за думите на Алеко Константинов: „Братя, напуснете навреме вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте от димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука на тази височина от две хиляди метра, изпитайте поне за кратко едно истинско чисто наслаждение и вие, ще се преобразите, вие ще станете по-здрави, по-добри, по-уравновесени, по жизнерадостни”. Спомних си тези думи на великия „дядо Алеко” и осъзнах колко прав е бил той, как неговите думи нямат давност във времето.